Български език · 3. клас · Раздел 3: Части на речта
Прилагателни имена. Степенуване с по- и най-
Прилагателните имена назовават признак на предмета. С „по-“ и „най-“ сравняваме предметите по този признак.
Най-важното
- 1
Прилагателното име се съгласува по род и число със съществителното: висок човек, висока кула, високо дърво, високи хора.
- 2
Прилагателните имат три степени за сравнение. Положителната степен е основната форма: висок. Сравнителната се образува с „по-“: по-висок. Превъзходната се образува с „най-“: най-висок.
- 3
„По-“ и „най-“ се пишат с малко тире: по-добър, най-добър. Не пишем „по добър“ или „подобър“.
- 4
Някои прилагателни не се степенуват: дървен, вълнен, вчерашен.
Виж го нагледно
| Положителна степен | Сравнителна степен | Превъзходна степен |
|---|---|---|
| висок | по-висок | най-висок |
| бърз | по-бърз | най-бърз |
| добра | по-добра | най-добра |
| топло | по-топло | най-топло |
| умни | по-умни | най-умни |
Борът е висок 20 метра, букът е висок 15 метра, а дъбът е висок 10 метра. Сравни ги.
Как мислим
- Стъпка 1„По-висок“ и „най-висок“ пишем с малко тире.
Букът е по-висок от дъба, а борът е най-висок от трите дървета.
Готов ли си за теста?
10 въпроса само върху този урок, подредени от лесни към трудни.
- 10 въпроса
- без таймер
- 3 жокера